ударил
1.
ударил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ударил
е производна форма
на ударя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ударил —
мин. деят. св. прич. м. р.
ударил
е производна форма
на ударя (мин. деят. св. прич. м. р.).