удало

Речник на българския език

1. удало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удало е производна форма на удам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удало — мин. деят. св. прич. ср. р.

удало е производна форма на удам (мин. деят. св. прич. ср. р.).