удавяло

Речник на българския език

1. удавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удавяло е производна форма на удавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удавяло е производна форма на удавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. удавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

удавяло е производна форма на удавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. удавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удавяло е производна форма на удавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).