угрижил е

Речник на българския език

1. угрижил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угрижил е е производна форма на угрижа се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угрижил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угрижил е е производна форма на угрижа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).