угрижвало си

Речник на българския език

1. угрижвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

угрижвало си е производна форма на угрижвам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. угрижвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

угрижвало си е производна форма на угрижвам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. угрижвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

угрижвало си е производна форма на угрижвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).