угоявал си

Речник на българския език

1. угоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угоявал си е производна форма на угоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. угоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угоявал си е производна форма на угоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. угоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угоявал си е производна форма на угоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).