угоявало си

Речник на българския език

1. угоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

угоявало си е производна форма на угоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. угоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

угоявало си е производна форма на угоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. угоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

угоявало си е производна форма на угоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).