угощавал

Речник на българския език

1. угощавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угощавал е производна форма на угощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угощавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угощавал е производна форма на угощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. угощавал — мин. деят. св. прич. м. р.

угощавал е производна форма на угощавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. угощавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

угощавал е производна форма на угощавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).