угостяло

Речник на българския език

1. угостяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угостяло е производна форма на угостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. угостяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

угостяло е производна форма на угостя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).