угостил е

Речник на българския език

1. угостил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угостил е е производна форма на угостя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угостил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угостил е е производна форма на угостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).