угоил съм

Речник на българския език

1. угоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

угоил съм е производна форма на угоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. угоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

угоил съм е производна форма на угоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).