угоило е

Речник на българския език

1. угоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угоило е е производна форма на угоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. угоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угоило е е производна форма на угоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).