угоило

Речник на българския език

1. угоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угоило е производна форма на угоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. угоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

угоило е производна форма на угоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).