угоили

Речник на българския език

1. угоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

угоили е производна форма на угоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. угоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

угоили е производна форма на угоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).