угоила

Речник на българския език

1. угоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

угоила е производна форма на угоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. угоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

угоила е производна форма на угоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).