угоил

Речник на българския език

1. угоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угоил е производна форма на угоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угоил — мин. деят. св. прич. м. р.

угоил е производна форма на угоя (мин. деят. св. прич. м. р.).