угоил
1.
угоил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
угоил
е производна форма
на угоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
угоил —
мин. деят. св. прич. м. р.
угоил
е производна форма
на угоя (мин. деят. св. прич. м. р.).