угодяло

Речник на българския език

1. угодяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угодяло е производна форма на угодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. угодяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

угодяло е производна форма на угодя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).