угодял

Речник на българския език

1. угодял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угодял е производна форма на угодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угодял — мин. деят. несв. прич. м. р.

угодял е производна форма на угодя (мин. деят. несв. прич. м. р.).