угодил си

Речник на българския език

1. угодил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угодил си е производна форма на угодя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. угодил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угодил си е производна форма на угодя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).