угодило е

Речник на българския език

1. угодило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угодило е е производна форма на угодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. угодило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угодило е е производна форма на угодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).