угодило

Речник на българския език

1. угодило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угодило е производна форма на угодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. угодило — мин. деят. св. прич. ср. р.

угодило е производна форма на угодя (мин. деят. св. прич. ср. р.).