угодили

Речник на българския език

1. угодили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

угодили е производна форма на угодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. угодили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

угодили е производна форма на угодя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).