угодила

Речник на българския език

1. угодила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

угодила е производна форма на угодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. угодила — мин. деят. св. прич. ж. р.

угодила е производна форма на угодя (мин. деят. св. прич. ж. р.).