угодели

Речник на българския език

1. угодели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

угодели е производна форма на угодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. угодели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

угодели е производна форма на угодя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).