уговорила е

Речник на българския език

1. уговорила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уговорила е е производна форма на уговоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уговорила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уговорила е е производна форма на уговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).