уговори

Речник на българския език

1. уговори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

уговори е производна форма на уговоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. уговори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

уговори е производна форма на уговоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. уговори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

уговори е производна форма на уговоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. уговори — повелително наклонение, ед. ч.

уговори е производна форма на уговоря (повелително наклонение, ед. ч.).