уговорело

Речник на българския език

1. уговорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уговорело е производна форма на уговоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уговорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уговорело е производна форма на уговоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).