уговорел

Речник на българския език

1. уговорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уговорел е производна форма на уговоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уговорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

уговорел е производна форма на уговоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).