уговаряло е

Речник на българския език

1. уговаряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уговаряло е е производна форма на уговарям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уговаряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уговаряло е е производна форма на уговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уговаряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уговаряло е е производна форма на уговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).