уговаряло

Речник на българския език

1. уговаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уговаряло е производна форма на уговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уговаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уговаряло е производна форма на уговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уговаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

уговаряло е производна форма на уговарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. уговаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уговаряло е производна форма на уговарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).