уговарял

Речник на българския език

1. уговарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уговарял е производна форма на уговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уговарял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уговарял е производна форма на уговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уговарял — мин. деят. св. прич. м. р.

уговарял е производна форма на уговарям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. уговарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

уговарял е производна форма на уговарям (мин. деят. несв. прич. м. р.).