углъбил е

Речник на българския език

1. углъбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

углъбил е е производна форма на углъбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. углъбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

углъбил е е производна форма на углъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).