углъбил

Речник на българския език

1. углъбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

углъбил е производна форма на углъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. углъбил — мин. деят. св. прич. м. р.

углъбил е производна форма на углъбя (мин. деят. св. прич. м. р.).