угасвало

Речник на българския език

1. угасвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угасвало е производна форма на угасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. угасвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

угасвало е производна форма на угасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. угасвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

угасвало е производна форма на угасвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. угасвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

угасвало е производна форма на угасвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).