угадил

Речник на българския език

1. угадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

угадил е производна форма на угадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. угадил — мин. деят. св. прич. м. р.

угадил е производна форма на угадя (мин. деят. св. прич. м. р.).