увъртял си

Речник на българския език

1. увъртял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увъртял си е производна форма на увъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. увъртял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увъртял си е производна форма на увъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. увъртял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увъртял си е производна форма на увъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).