увъртяло си

Речник на българския език

1. увъртяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увъртяло си е производна форма на увъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. увъртяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увъртяло си е производна форма на увъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. увъртяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увъртяло си е производна форма на увъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).