увряха

Речник на българския език

1. увряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

увряха е производна форма на увра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. увряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

увряха е производна форма на увра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. увряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

увряха е производна форма на увря (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. увряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

увряха е производна форма на увря (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).