уврял си

Речник на българския език

1. уврял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уврял си е производна форма на увра (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уврял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уврял си е производна форма на увра (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. уврял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уврял си е производна форма на увра (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. уврял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уврял си е производна форма на увря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. уврял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уврял си е производна форма на увря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. уврял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уврял си е производна форма на увря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).