увряло е

Речник на българския език

1. увряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е е производна форма на увра (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е е производна форма на увра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. увряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е е производна форма на увра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. увряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е е производна форма на увря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. увряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е е производна форма на увря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. увряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е е производна форма на увря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).