увряло

Речник на българския език

1. увряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е производна форма на увра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е производна форма на увра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. увряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

увряло е производна форма на увра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. увряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

увряло е производна форма на увра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. увряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е производна форма на увря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. увряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увряло е производна форма на увря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. увряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

увряло е производна форма на увря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. увряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

увряло е производна форма на увря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).