увряла

Речник на българския език

1. увряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увряла е производна форма на увра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увряла е производна форма на увра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. увряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

увряла е производна форма на увра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. увряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

увряла е производна форма на увра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. увряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увряла е производна форма на увря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. увряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увряла е производна форма на увря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. увряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

увряла е производна форма на увря (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. увряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

увряла е производна форма на увря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).