уврял

Речник на българския език

1. уврял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уврял е производна форма на увра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уврял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уврял е производна форма на увра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уврял — мин. деят. св. прич. м. р.

уврял е производна форма на увра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. уврял — мин. деят. несв. прич. м. р.

уврял е производна форма на увра (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. уврял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уврял е производна форма на увря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. уврял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уврял е производна форма на увря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. уврял — мин. деят. св. прич. м. р.

уврял е производна форма на увря (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. уврял — мин. деят. несв. прич. м. р.

уврял е производна форма на увря (мин. деят. несв. прич. м. р.).