уврели

Речник на българския език

1. уврели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уврели е производна форма на увра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уврели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уврели е производна форма на увра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. уврели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

уврели е производна форма на увра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. уврели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уврели е производна форма на увра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. уврели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уврели е производна форма на увря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. уврели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уврели е производна форма на увря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

7. уврели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

уврели е производна форма на увря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

8. уврели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уврели е производна форма на увря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).