увонявал съм

Речник на българския език

1. увонявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увонявал съм е производна форма на увонявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. увонявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увонявал съм е производна форма на увонявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. увонявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увонявал съм е производна форма на увонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).