увонявал си

Речник на българския език

1. увонявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увонявал си е производна форма на увонявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. увонявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увонявал си е производна форма на увонявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. увонявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увонявал си е производна форма на увонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).