увонявало

Речник на българския език

1. увонявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увонявало е производна форма на увонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увонявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увонявало е производна форма на увонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. увонявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

увонявало е производна форма на увонявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. увонявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

увонявало е производна форма на увонявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).