увонявала

Речник на българския език

1. увонявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увонявала е производна форма на увонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увонявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увонявала е производна форма на увонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. увонявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

увонявала е производна форма на увонявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. увонявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

увонявала е производна форма на увонявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).