увонявал

Речник на българския език

1. увонявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увонявал е производна форма на увонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увонявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увонявал е производна форма на увонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. увонявал — мин. деят. св. прич. м. р.

увонявал е производна форма на увонявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. увонявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

увонявал е производна форма на увонявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).