уволнила е

Речник на българския език

1. уволнила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уволнила е е производна форма на уволня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уволнила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уволнила е е производна форма на уволня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).